В миналата част прегледахме, най-често използвания начин за композиране на кадрите – Правило на третините (Rule of Thirds). Сега ще се спрем на две малко по-комплексни „правила“ на композицията – Златно сечение (Golden Ratio) и Водещи линии (или Геометрични форми), като няма да се спираме и да разглеждаме математическата страна на двете правила.

2

Какво всъщност е Златно сечение? По-елементарно казано, това е разделяне на снимката на две части, като съотношението между тях е 1:1,618 (по протежението на дългата страна) , след което полученият квадрат/правоъгълник от тази част, която в отношението е 1, отново се разделя на 1:1,618 и така нататък… После от центъра се завърта една спирала… Да – спирала, така наречената спирала на Фибоначи. Защо точно спирала ли? Защото е установено, че точно тази форма се среща най-често в заобикалящият ни свят – черупки на рапани, позицията на семената на слъногледа, дори в космоса, където Млечния път е във формата на спирала. Кое обаче е важното в цялата схема?

3

…ами това е центърът. С налагането на спиралата на Фибоначи може да се определи обектът на интерес в снимката, където главният обект е сложен в началото на спиралата. В конкретния случай, момичето от двойката попада на точното място. Точно тук се пресичат и два диагонала – този на главния правоъгълник и този на втория по големина.

И както можете да се досетите, съотношението на двата диагонала също е 1:1,618. До тук доста математизирахме нещата, а най-важното е да се разбере, че това не е точна наука за позициониране на обектите при ползване на Златно сечение. Основното твърдение е, че ако основният обект е поставен в началото на спиралата (или мястото където се пресичат двата диагонала), това предразполага към по-добър визуален ефект.

5

Но има и друго твърдение, което гласи, че ако обектът е поставен върху или близо до съединяващите се линии, ефектът от снимката ще е също толкова приятен за окото. А защо се получава така?

6

Защото това вече ще е предразположено към друга страна на Златното сечение –  Фи мрежа (Phi Grid). Също като Правилото на третините, то разделя снимката на 9 части, но с различни пропорции, където съотношението е 1:1,618:1 (дотук с математиката!). При нея, отново условието е обектът да е върху или до пресичащите се линии. Както знаем от предната тема, там, където се пресичат линиите е мястото, където погледът ни обикновено е привлечен. Казано на изключително прост език – не поставяйте обекти в центъра на кадъра, освен ако има причина да са там. Основно разликата между Правилото на третините и Фи мрежата може да се установи при кропване на дадена снимка. При такова начинание, ако се „отреже“ според Фи мрежа, oсновният обект ще е също толкова близо до пресичащите се линии, колкото ще е и при кроп според Правилото на третините, но отляво и отдясно ще остане повече от оригиналната снимка. Причината е, че в 85% от случаите с Фи мрежа е нужен кроп само отгоре и отдолу, заради математическото съотношение на дължините на линиите (айдеее, пак математика).

Сега ще обърнем внимание на Насочващите (Водещите) линии или Геометричните форми. За тях е важно да се знае, че иде реч за линии, които водят погледа към основния обект, както и геометрични форми, които го „обграждат“. Доста често става дума за диагонали.

7

В тази снимка, обектът е поставен в средата на кадъра, но диагоналите от двете страни карат погледа да отиде към обекта, като не го задължават да се спира на едно място. Подсъзнателно визията ни изпраща към обекта, без обаче да ни остава да гледаме само в една точка. Диагоналите са изключително лесно приложими и, в снимки, в които нито Златно сечението нито Правилото на третините подсказват за добра композиция, могат да променят цялостно визуалната атмосфера.

8

Ето и един типичен пример за липсата на каквато и да е композция – хоризонтът е вдигнат до центъра на кадъра; няма основен обект, върху които да пада акцента. Но има линии, макар и не диагонали или някаква геометрична форма, които водят погледа към залеза. Използването на диагонали и геометрични форми е изключително практично, лесно и както се видя в примера отгоре – ако на снимката няма нищо, което да води окото, колкото и да си бях оцветявал, нищо нямаше да стане от кадъра.

Трябва обаче да се отбележи, че не винаги, когато се уповавате на Златното сечение, снимката ви ще е брилянтна. Това не е точна наука и не е правило, което да се следва до последно. Това е просто още един начин да се опитате да изградите композицията си и едва тогава да направите снимката.

 

Автор: Павел Иванов