Sergeev 05

Бихте ли ни разказали малко вече за себе си?
Роден съм В Търговище през 1978 г. На 3 годишна възраст родителите ми се местят във Варна. От малък се занимавам с изкуства, като съм минал през абсолютно всяко едно и на повечето съм се отдавал изцяло с много желание и страст. Най-много се задържах в близки отношения с театъра, още от 5 годишен играя джуджето на Дядо Мраз. Поради тази причина имах изключително щастливо детство, което по-късно прерастна в много бурни тинейджърски години, на които се нарадвах доста бързо и интензивно. Приключих с “глупостите” сравнително рано и на 19 си отворих фирма и започнах да работя това, което обичам до ден днешен. По пътя си минах през София, Кьолн, Виена, а в момента пребивавам в Ню Йорк.

Как започнахте да правите снимки? Какво Ви накара да се отдадете на фотографията?
Първите ми въжделения във фотографията бяха покрай театъра. Има една невероятна магия в това да наблюдаваш хората как стават други хора. Как макар за малко живеят друг живот с всичите му радости и болки, как създават образа и го следват с всичките му цели и драми. Всичко това внедрено в специално създадена за това среда, костюми, осветление, музика. Много се впечатлявам и до ден днешен от това. Харесваше ми да изследвам емоциите по лицата на хората, движението им по сцената, онова включване-изключване от образ, всичко. С течение на времето разни хора от всевъзможни среди започнаха да искат от мен да снимам разни неща за тях и така това се задълбочи и се превърна в работа.

Как открихте кой е вашият стил във фотографията?
Аз съм неспасяем перфекционист и неуморен педант, а това много помага във фотографията, особено когато трябва да изпълниш нещо вече предварително замислено, както е при
комерсиалната фотография. Така неусетно се насочих към рекламната фотография. Тъй като обаче имам непреодолима жажда да гледам и създавам красиви неща, непрекъснато се стремя да добавя нещо от мен в каквото захвана и затова много често участвам активно в творческия процес на рекламите, които правя. Така се обособих като “концептуален рекламен фотограф”.

Какво е за Вас фотографията?
Не мисля, че мога лесно да отговоря на този въпрос. Прекалено е силно чувството, което изпитвам, за да мога да го формулирам. Но мога добре да мълча на този въпрос 🙂

Какво Ви вдъхновява?
Много прости неща, които са и най-сложните. Човешката вяра, например. Вярата в доброто ме вдъхновява безкрайно много. Както и разходка в планината, хубава книга или филм. Също Ханс Цимер.

Какво е важно за Вас, когато снимате портрети? 
Да снимаш хора е изключително трудно. Трябва да виждаш отвъд външния им вид, колкото и клиширано да звучи. И все пак да забелязваш прозаични неща като геометрия, тоналност и други физически особености, за да решаваш как да се справиш с тях по най-ефективния начин. Не трябва да се забравя, че това което е отвътре се отпечатва отвън и фотографа трябва да се научи да го чете и използва правилно.

Как предразполагате модела, за да се получи наистина добър краен резултат?
Всеки път пред мен застава човек. Със своите си странности, радости и болки. Преди модел, танцьор, спортист или каквото и да е той е човек. И то днес, не вчера, не утре, не по принцип, а
днес. С днешните си проблеми и радости. Гледам никога да не забравям това и независимо колко натоварена е продукцията отделям накакво време за да помогна на модела да се почувства човек. Това е безценно и е изключително важно за самите резултати от продукцията. Всички сме човеци на първо място, после професионалисти.

Коя е любимата Ви снимка?
Имам един кадър, който преди много години заснех за календар на Радио Атлантик Хит Микс. Историята е много дълга за разказване, но накратко, в направата на този кадър участваха толкова много хора и толкова много движещи се елементи трябваше да се напаснат, че беше почти невъзможно да се заснеме. Въпреки това кадъра, който използвах беше първото щракване от тази сесия.

Какво е необходимо, според Вас, за да бъде една снимка перфектна?
Както споменах по-горе: Вяра 🙂

Има ли снимка, за която винаги сте мечтали да направите, а все още не сте?
Мисля, че не. Със сигурност не е самостоятелна снимка. Отдавна самостоятелни снимки не ме блазнят. Повече ме вълнуват изследвания и проучвания, цялостни проекти, продукции. Имам няколко персонални проекта, които се състоят от серии от снимки, които все още отлагам заради работа, но вярвам, че ще им дойде времето. Има клиенти, за които искам да снимам, например Цирк Дьо Солей.

Кой е вашият комир в световен мащаб?
Любомия ми фотограф за всички времена е Ричард Аведън. Любими визуалисти са ми Ървин Олаф, Бруно Авелан, Гай Ричи.

С каква техника обичате да работите и какво Ви харесва в нея?
Ако се има предвид техническо оборудване, не мисля, че имам любима. В зависимост от задачата се използва правилната техника. В наши дни имаме достъп до всякакво оборудване, за което можем да си помислим. Вече няма нещо, което да не можем да реализираме и единственото нещо, което е важно е човека и неговите характеристики. Така че мога да кажа, че ми харесва да работя с едни хора повече от други, но за техниката – каквото случая изисква. Ако се има предвид техника на изразяване, предпочитам движението, екпресивния изказ, всичко да е в гама и в премерено взеимодействащи си цветове. Нотка на сюрреализъм също не ми е неприсъща. Обичам мекото осветление и втази посока съм по-скоро класик.

Какви награди сте печелил през годините и с коя се гордеете най-много?
Последните години спечелих доста награди наистина. Избраха ме в топ 200 дигитални артисти в света, станах фотограф на годината на Oneeyeland.com, спечелих няколко златни медала по няколко световни конкурса, но най-голябото ми постижение е Grand Prix 2014 на най-големия фото салон в света – Trierenberg Super Circuit.

Какъв съвет бихте дали на младите фотографи, които сега започват да се занимават?
Ако не съм го казал по-горе: да имат вяра! 🙂
Наистина на базата на моя опит винаги казвам следните три неща, когато съм запитан този въпрос: На първо място това е вярата – човек трябва да вярва, че няма как да сгреши ако прави правилното нещо. Твоята фотография е най-добрата и твоят поглед върху нещата е най-правилният. Второ: Отдаденост – човек трябва да е готов да жертва нещо в името на друго, а фотографията, както всичко друго, за да бъде доведена до нивото, до което се цели изисква жертви. И накрая: Човек не трябва да се страхува да пробва, нека да направи голямо количество лоши снимки, за да се поучи от тях докато започне да снима шедьоври.

Каква е вашата фото-мисия?
Не мисля, че имам фото-мисия. Ако имам нещо, което се доближава до това, то това е факта, че имам нужда непрекъснато да гледам красиви неща и затова решавам периодично да си
ги създавам. Така че може би това е целта на фотографията ми, колкото се отнася до мен самия.

Какво ще пожелаете на нашите читатели?
Да бъдат винаги жадни и гладни и да са винаги на фокус, като от време на време правят снимки, които са тотално без фокус. Това помага да се видят други неща.