IMG_0095fotorego 1

Разкажи ни малко повече за себе си.
Моето име е Рефки Голопени, роден съм на 27 ноември 1965 г., живея и се трудя в Косово. Работя в различни области на изкуството, като например: живопис, графичен дизайн, фотография и други арт медии, а два пъти в седмицата водя лекция на деца и млади ученици от Центъра за творческо обучение “Fellbach House”. Аз работя и като съветник в отдела по култура в община Теранда, артистичен директор съм на Международния фестивал на анимационния филм “ТАФФ” (Theranda Animation Film Festival), също и артистичен директор на Международен арт колония Фестари.

Какво те вдъхнови да станеш художник?
Любовта към живота, природата, семейството и човешкото общество. Любовта към мира, свободата и развитието на човешката цивилизация са някои от нещата, които ме вдъхновиха и ми повлияха да стана художник. Ето защо, любовта е основният източник, който ме изпълва с творческа енергия, но има и различни духовни влияния, които идват от събития от всекидневния живот.

Като професионалист, каква е целта, която искаш да постигнеш?
Иска ми се моето творчество да бъде в служба на общността, човечеството, да дава щастие, свобода и се надявам, че ще бъде в услуга на образованието. Основната ми цел е посланието на художествената ми работа да бъде доброто, да излъчва положителна енергия и да се бори с негативните явления в обществото. Желанието ми е да правя качествено изкуство, комуникативно и функционално изкуство, което е полезно за хората.

Какво ти харесва в това да бъдеш художник?
Един мой приятел Раджип Силай, който е писател, многократно цитира поговорката “Ние, художници сме много щастливи да имаме ИЗКУСТВОТО, което никога не оставяме да умре”, така че, както казах по-горе, любовта към живота е вдъхновение ми, а също и причината да искам да бъда художник.

Има ли нещо, което не харесваш в това да бъдеш художник?
Имам много страст и съм направил толкова много, за да се превърна в това, което съм днес, и никога не съм мислил да бъда друго освен художник. Чувствам се добре да правя изкуство и съм открил духовния си мир и свобода в изкуството.

Какво / Кой те води в живота и изкуството?
Никога не съм търсил обяснение за себе си, кое ме е накарало да стана художник, вътре в мен винаги е съществувала и все още има страст и любов към изкуството, чувството за красота се е подхранвало от рано, още в детството ми родителите ми дадоха кураж и самоувереност, научиха ме на добродетелите – любов, доброта и щедрост. Разбира се, че по време на растежа ми като художник, заслуги имат моите учители по изкуство и влиянието на велики художници, които са сътворили историята в света на изкуството.

Има ли неща, които искаш да промениш в мнението на хората за изкуството?
Изкуството е не само лукс, но и духовна нужда. В този смисъл искам да кажа, че изкуството трябва да бъде по-достъпно, защото е неразделна част от живота и предшества развитието на човешката цивилизация. Бих искал да се развие повече областта на обучението по изкуства, искам изкуството да стане авангард, за да бъде в съответствие с научното и технологично развитие, но в същото време да се внимава при запазване на духовния характер на изкуството.

Коя е любимата ти работа и защо е фаворит?
Любимата ми работа е живопис и дизайн. Аз предпочитам рисуването, защото там имам свобода на творческо и емоционално изразяване, докато дизайнът ми харесва, защото е по-лесно за мен да общувам с хората и чрез различни приложения да съм в услуга и в пряк контакт с общността.

Ако можеше да се върнем назад във времето, ще избереш ли да бъдеш художник отново?
Много пъти ми се струва, че дори и в началото на живота си съм живял също като днес, като художник, и съм сигурен, че и в друго време бих избрал пак да бъде художник. Мисля, че изкуството е непрекъснатостта на живота, аз продължавам да бъда жив чрез изкуството.
Много благодаря.