Здравей!

Би ли се представила?

Казвам се Мира Недялкова,родена съм и живея в София. Винаги съм обичалa фотографията като изкуство, но започнах с рисуване като също така бях модел. По-късно през открих фотографията като начин да изразя себе си,която постепенно замени рисуването и се превърна в основен елемент в живота ми.

Преди да посегнеш към камерата, знаем, че си била художничка. Как и защо направи прехода от едното към другото?

Да, аз от малка рисувам, целият ми свят, образованието което имам е свързано с изобразителното изкуство. В началото към фотографията се доближих, защото бях модел (доста дълго време), но никога не бях съвсем доволна от това което виждах в работата на фотографите които ме снимаха.Винаги нещо ми липсваше. Не намирах смисъл, не удещах емоция гледайки снимките, есички те страшно си приличаха… През 2006 година открих Фотошоп – една изкючителна програма и това беше определящият момент за мен – можех да рисувам без да се цапам с бои и опъвам платна. Сега вече можех да използвам тялото си така както аз го усещам и чрез него да говоря за моят свят, за това което ме вълнува, плаши или радва…Факта, зе можех да слея двете изкуства (фотографията и изобразителното изкуство) е едно ме вдъхнови страхотно. Така почти неусетно аз практически спрях да рисувам на платно и започнах да правя същото във Фотошоп. Първо обработвайки снимките на моят приятел по онова време – с когото създадохме Mirabilia Images – той снимаше, аз бях модел, измислях идеите, намирах костюмите и необходимия реквизит и после обработвах снимките създавайки образите които исках. По-късно – 2012 година усетих силно желание и потребност да започна и да снимам, така че творбите ми да бъдят изцяло мое дело, да бъда изцяло аз и моето виждане за нещата. И ето ме, с апарат в ръка започвайки сякаш всичко от начало.

Защо водни/подводни портрети?

Наистина голяма част от творбите ми са във вода, това разбира се съвсем не е случайно. Водата за мен е Създаването. Създаването, живота, силата…Водата крие в себе си огромна енергия. Тя е носител на удоволствие и наслада, тя дарява живот, но и крие опасност, заплаха, тя може да ни погуби. Обожавам прозрачноста и чистотата на водата, светлината която отразява и трасформациите които претърпява в контакта си с друга среда. За мен водата е силно еротичен елемент именно с противоположностите които носи в себе си. Водата е тази която утолява жаждата ни и ни спасява.

Трудно ли се намират модели за такъв тип фотография и каква е спецификата й?

В творбите ми модела винаги е основен елемент, но в действителност той сякаш липсва, там съм аз и моят свят. Моите снимки не представят модела – нейните прекрасни форми, или красиви очи. В моите творби очите се почти винаги затворени, героинята е безплътна, голотата остава незабелязана, еротизма е онова което ни завладява, но не за да възбуди сетивата ни, а за да навлезе в душата, в същността ни…да проникне дълбоко в сърцето и ума ни… Конкретно за моделите които позират под водата, наистина задачата им е доста по-трудна и не всяка успява да се справи съвсем добре. Специфичното е разбира се това,че те се намират в една необичайна за нас хората среда – водата, където обаче трябва да се чувставт конфортно и спокойно и да пресъздадът желания от мен образ. Трябва да мислят за много неща едновременно – дишане/недишане, изражение на лицето, задържане на подходящата дълбочина във водата, контакт с различни обекти, предмети участаващи в кадъра.

От какво и как се вдъхновяваш?

По принцип ме вдъхновяват много неща, едни от които са музиката,някой прекрасен гледн филм, модата, различни творби на художници (класици и съвременни автори). В по- дълбок план и в по- следващ етап ме вдъхновява Животът във всичките му аспекти. Цялата неизчерпаема красота която ни предоставя и в същият момент болката, тъгата, трудностите които го съпътстват. Вдъхновена съм и заинтригувана от еротизма като неизменна част от нашето съществуване, от определящата роля която има за нас. Вдъхновява ме самият живот, факта че съществуваме тук и сега…смисълът от всичко това и смъртта във всичките и форми.

От каква важност е ретушът в твоите кадри?

Ретушът има определяща роля за мен в кадрите ми. Голяма част от идеята, атмосферата, излъчването на моите снимки ги постигам чрез постобработката във Фотошоп. Освен всичко друго, това е и любимия ми момент от целия процес и за нищо не света не бих се лишила от него.

Кой е най-любимият ти кадър и кой е този, който искаш, но все още не си заснела?

Нямам само един любим кадър, те са наистина много. Това сa онези кадри в които откривам най-много себе си, онези кадри в които виждайки ги откривам отново и отново смисъла за себе си да създавам. Кадъра които искам и още не съм заснела…Всеки кадър който правя е творение на някаква моя вътрешна сила и потребност…След всяко снимане имам това усещане, че не се е получило точно това което съм искала…в много от случайте се получава и по-добре…

Кое е било най-голямото ти предизвикателство по време на снимачен процес?

Най- голямо предизвикателсто за мен е снимането на животни, които няма как да накараш да застанат на едно място и в определена поза и наистина снимането е много забавно, непредвидимо и доста трудно. Имах един случай, когато снимах с мишки, едната мишка се оказа бременна и по време на снимките роди малкото си…

Какво искаш да кажеш на широката аудитория със своите кадри?

С творбите си бих искала да свържа красотата, радостта, удоволствието, еротиката…с тъгата, болката, самотата, смъртта…Началото и края…За мен това е начина да намерим покой и щастие, да открием баланса с който да живеем, за да сме силни в трудните моменти с които рано или късно всеки от нас се сблъсква. Със снимките си искам да кажа именно това – не трябва да се страхуваме от болката, трябва да се опитаме да е познаем, да я разгадаем, да намерим смисъла тя да е тук при нас. Да осъзнаем, че тя вероятно ни е е дори нужна, за да вникнем в смисъла на живота и да можем да разпознаем щастието. Често хората гледайки снимките ми са ми казвали : – Кой знае какво си преживяла, за да правиш тези страховити, тъмни снимки…толкова красиви и толкова плашещи… Всъщност не, истината е че нищо кой знае колко плашещо и лошо не ми се е случвало. Аз от малка мисля върху тези неща До сега съм преживяла като всички малки болки и разочарования.. Но кой може да каже малки или големи са болките ни…малко или голямо е щастието ни.. Всичко се преплита в едно…от нас зависи как ще го интерпретираме.

Повечето от тях са много експресивни, това има ли общо с теб самата като личност?

Да, разбира се! Както вече няколко пъти споменх, моите снимки са отражение на моят свят и моето виждане за нещата. Аз самата имам нужда да се “виждам” чрез кадрите си, за мен това което правя е като терапия, която ми помага до голяма степен да се чуствам добре, да се търся и да се опознавам.

Ти си международно призната, с 3 награди от чуждестранни конкурси. Как се постига такъв успех и какво е нужно на един артист, за да изпъкне и да бъде запомнен?

Да, преди две години реших да изпратя мои снимки в няколко медународни конкурса за фотография, накара ме по- скоро любопитството да видя резултата, защото аз по принцип не съм любител на конкурсите от каквото и да било естество. Това бяха моите първи и последни участия в подобни конкурси, не бих го направила отново, въпреки наградите които получих. Определено не вярвам в ползата от тези конкурси за развитието на един творец, в твърде много рамки и канони трябва да влезеш за да имаш наистина успех там а това за мен е пагубно – за да твориш последното нещо от което имаш нужда са правила и норми. За един артист е нужно да има вдъхновени и да има какво да каже, да разкаже на света. Нужно е да усеща необходимоста да създава, без да се интересува от успехи и печалби. Според мен, запомнящите се артисти са онези, които рискуват, които нямат страх да бъдат различни и да експериментират. Тези които се опитват да бъдат актуални според течението на модата в определения момент, за мен нямат шанс да бъдат запомнени, те просто вървят по течението и отъпканите вече пътеки.

Как се стига до изложба в Токио?

Тази година през април участвах в колективна изложба в Токио, заедно с много страхотни художници и фотографи от цял свят. Беше наистина ценно за мен да бъда там и съм много благодарна на организаторите за поканата да участвам. На въпроса “как се стига” бих отговорила по същият начин както на предходния въпрос – разкривайки себе си без страх от различното и непознатото.

Направи ми впечатление мишката в твоето лого? Има ли някаква символика?

Да, така е. Аз по принцип много обичам животните и в снимките ми често ги включвам – било то във или извън водата. Както споменах в един от въпросите, вече използвах мишки в един мои проект и със сигурност пак ще повторя рано или късно. За мен мишкате е животно което предизвиква много противоположни емоции – за едни е сладко животниче с дълга опашка с което можеш да си играеш, да галиш, да обичаш…в други обаче,предизвиква неприятни емоции и страх. Аз разбира се съм от първата категория хора, но не отричам отредената на мишката малко “дарк” роля сред животните, обитател на подземния свят. Ето тази противоречивост ме накара да включа мишката в лого си, да я избера за мой символ, защото моята фотография се крепи именно на противоположнотите и контраста в живота ни, контраста между светлото и тъмното, болката и щастието, живота и смъртта…

 

/Автор: Елена Б/

Share on FacebookShare on Google+Tweet about this on Twitter