Когато един приятел ме помоли да напиша няколко думи за Виена и тези няколко думи да илюстрирам с картинки, си помислих – нищо по-лесно от това. Да, но от къде да започна? То през Виена с апарат в ръка, накъдето и да щракнеш, все снимка става. Тогава приятелят ми спомена, че ще е интересно да започнем от Шьонбрун. И защо пък не? Ако сте били във Виена, сте били и там – ще ви бъде познато, интересно и носталгично, а ако не сте били – ще ви бъде непознато, интересно и пленяващо (в смисъл „и там ми се ходи“). Тук снимка няма да слагам, защото Нет-а е пълен с произведения на колеги със сериозни проблеми със съня, които се надигат в тъмни зори и някак успяват да щракнат мястото без хората. Което е странен подход. Защото хората винаги са там. По МНОГО. Ден и нощ. Който не вярва – това е снимка на Шьонбрун през нощта.

_DSC0134

Е, вярно е, че има концерт (класическа музика, естествено), но тълпите са си тълпи.

Да се върнем в началото. В далечната 1569 г. император Максимилиян II купува мястото и го прави ловен парк, но чак през управлението на Мария Терезия, почти 200 години по-късно, започват сериозните строежи. Наблягали са на неокласическия стил и симетрията (дори броя на стаите е 1441).

Истински център на империята по времето на Франц Йозеф, който се ражда, живее и умира в Шьонбрун, като най-дълго управлявалия император на Австрия.

След смъртта на неговият наследник, преминава в ръцете на държавата и става туристическа атракция, Световно културно наследство на ЮНЕСКО, сцена на исторически срещи и културни събития.

Вътре е забранено да се снима, но е твърде възможно тази дръжка на врата да е някъде там

и една още по-златна

Всъщност, почти всичко вътре е златно…

_DSC0463

и свети.

_DSC0468

Паркът към двореца е също не малко сниман.

_DSC4985

Тук темата е цветя, цветя и пак цветя.

_DSC4996

Даже и във водата

_DSC4990

Всичко е подредено, дори дърветата са оформени,

_DSC4995

кадър зад кулисите, за да се види как става магията.

И, разбира се, не може да се пропусне най-старата зоологическа градина в света, която е част от комплекса, наред с тропическа оранжерия и къщата на пустинята.

Някои „експонати“ позират

_DSC6650

А на някои им е скучно

Някои наблюдават

А има и такива, с които може да си разправяте врели-некипели

Хората, които посещават Шьонбрун са не само туристи. Виенчани тичат в парка, купуват си годишни карти за зоологическата и ботаническите градини или празнуват рождените дни на децата си там.

Както се досещате, има всичко необходимо да накарат малчуганите да се чувстват щастливи.

Ако е лято се набляга на игрите навън, например лабиринта и детските площадки около него.

_DSC9907

През зимата веселбата е вътре, където всяко момиченце (ако има рожден ден) би могло да е Сиси, (както виенчани гальовно наричат императрица Елизабет ) или „обикновена“ придворна дама и да поиграе в изцяло запазените детски стаи.

Като обобщение мога да отбележа, че какъвто и повод да си намерите, Шьонбрун е интересен отново и отново.

Оп, грешка, това изпадна от Ратхаус, но това е друга тема…

Автор: Антон Начев