Как започна да се занимаваш с музика и как откри влечението си към нея?

Музиката в моето семейство се предава от поколения, прадядо ми е бил диригент, дядо ми тромбонист и аз продължавам традицията в семейството. Интересът ми се зароди още в ранна детска възраст, но го развих в Детски хор “Дружна песен” с диригент Методий Григоров. След 10 години съвместна работа с маестрото, реших да продължа с класическо пеене при проф. Жасмина Костова в НМА.

Какво за теб са музиката и пеенето?

Ооо,това е въпрос с безкраен отговор. Музиката е тайнство, което никога не ще бъде разкрито до край. Нов свят в света ни, най-доброто средство да изразиш своята емоция, да разбереш света, да усещаш. Дори дишането и себеусещането се променя, когато слушаш музика, а който може да пее, това е благословия. Музицирането е като да създаваш нов живот.

А това, че си от музикално семейство, не мислиш ли, че те задължава да бъдеш успешна или смяташ, че можеш да вървиш по твой собствен път, без да ти се повлиява от тях?

Не приемам това за задължение. Смятам,че всеки има собствен житейски път, който трябва да извърви и в това не трябва да има чужда намеса. Поех по този път, защото го смятам за правилния, за моя най-добър избор в живота и може би ще допринеса с нещо хубаво за света.

Мислиш ли, че оперното изкуство има бъдеще в България? Наскоро все пак се говореше, че ще затворят някои от големите оперни зали в страната.

Има бъдеще, хората имат нужда от изкуството от древността. Сменят се времената, политиката, поколенията, науката и технологиите, но душите на хората и техните вътрешни копнежи, никога. Колкото и плачевно да е финансирането и подпомагането на културата в България, сцената няма да спусне завесата. Потребността е огромна, в последната една година забелязвам все повече пълни зали, публиката е зажадняла за нови спектакли. Надявам се, че тази информация ще остане в миналото и ще се работи за развитието на културата в България.

А смяташ ли,че чрез изкуството хората могат да станат по-добри и чрез него да се подобри манталитета на българина. Все пак изкуството има много форми и всяка една носи различна сила.

Според мен, това е мисията на изкуството. Да носи мир, красота и любов. Нещо толкова чисто и божествено може само да бъде в полза на човечеството.

Имаш ли интерес към някакъв вид друго изкуство освен музиката и пеенето? Какво обичаш да правиш през свободното си време?

Имам голям интерес към моторните спортове и по-специално ралито, за мен то е наука и изкуство. Също така се занимавам с фотография и както повечето хора, да преоткривам красотите на България. Най-щастлива се чувствам, когато ги съчетавам с добри приятели.

Супер, значи можем да те определим като човек, които не може без изкуство във всеки един свой ден!

Да, дори да звучи банално, бих казала, че аз живея в изкуството и то живее в мен.

Какво е за теб да бъдеш на сцената? Можеш ли да опишеш чувството? Какво ти дава и какво ти отнема музикалната кариера?

Чувството всички очи в залата да се взират в теб е неописуемо. Усещаш енергията на тези хора, заливат те емоции. А когато видиш, че си изпълнил своята мисия пред тези хора, да пресъздадеш персонажа и да бъдеш толкова истински, че да видиш вълнението и сълзите в очите им, това е най-голямата награда. Тенорът Арон Арон казва така: ” Хонорарът ще похарчиш, но аплодисментите остават за цял живот”. Разбира се, всичко това се случва благодарение на много труд, лишения, пренебрегване на много любими неща, малко свободно време. Трудността на пеенето е голяма, физически и психически. Изисква много време и труд да се усвои техниката на пеене, музициране, актьорска игра. Изключително комплексна професия

Но, все пак казват,че най- хубавите неща стават бавно и с много труд и воля.

Как виждаш бъдещето на оперното изкуство в следващите години?

На този въпрос не мога да отговоря. По-скоро бих казала ,как искам да го видя. Желая да се запази чистотата на операта, без нереални “съвременни” режисури, които изменят същественото значение на оперното заглавие, да се пазят традициите и споменът за златните поколения. Да върнем публиката в операта и най-вече визирам родните оперни театри. Най-важното е всички да работим в името на театъра, публиката и изкуството.

Благодаря ти много за тези искрени отговори! За финал какво ще пожелаеш на нашето списание и нашите читатели?

Аз също благодаря за вниманието! На Вас и читателите Ви желая много творчески успехи и вдъхновение. Правете всичко с много любов, истинност , удовлетворение и не забравяйте да се усмихвате!

Репортер: Елена Бакърлиева